Котка

Be sure to check out this great cottage blog!

За града във Финландия вижте Котка (град).

Домашна котка
Домашна котка (Felis silvestris catus) Класификация царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Carnivora Хищници семейство: Felidae Котки род: Felis Същински котки вид: silvestris Дива котка подвид: catus Домашна котка Научно наименование

Котка е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид произлязъл от Дивата котка. Самото семейство се състои от: котки, тигри, лъвове, леопарди, гепарди, ягуари, рисове, пантери, пуми и оцелоти. Всички са хищници.

Котките живеят близо до хората от преди поне 3500 години (въпреки че не са изцяло опитомени както кучетата), когато в древен Египет котки са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. В днешни дни котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни, с регистрирано родословие, останалите 99% са кръстоски между различни породи, и се отнасят предимно към домашните късокосмести или домашните дългокосмести.

Съдържание

• 1 Характеристики
• 2 Породи домашни котки
  • 2.1 Персийска
  • 2.2 Сиамска
  • 2.3 Тигрова котка
  • 2.4 „Улична превъзходна“
• 3 Опитомяване
• 4 История и митология
• 5 Външни препратки
• 6 Източници

//

Имайки предвид размера, домашните котки са едни от най-добрите хищници. Домашната котка е в състояние да убие или да изяде представители на няколко хиляди други животински видове — повечето от големите котки се хранят с не повече от 100 други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, или в редки случаи — бяс. Исторически погледнато, котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването. В някои случаи котките са причина, или поне са допринесли, за изчезването на някои животински видове. Те издебват жертвите си и бързо се справят с тях, използвайки тактика, сходна с тази на тигрите и леопардите — нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като по този начин дългите им кучешки зъби нанасят поражения върху гръбначния стълб, или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята.

Котките се смятат за „перфектните месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките почти никога не ядат растителна материя. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодове, корени и мед (когато успяват да си го набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някой случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета.

Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи, както лъвовете. Всяка котка си има собствена територия, като сексуално активните мъжкари имат най-обширни територии, а кастрираните — най-малките; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без да съществуват териториални конфликти или агресия. В собствените си територии притежателите им яростно ги отбраняват, като гонят натрапниците, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене; ако така не успят — чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи, заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапи по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост; обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му — често срещани са и видими белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия.

Прародителят на домашната котка – дивата котка, се предполага че е еволюирал в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълги периоди от време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не и за дълъг период от време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други; мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39°C.

Домашната котка има тегло от 2,5 до 7 кг и рядко надхвърля 10 кг. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 кг, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13–20 години, въпреки че най-възрастната котка живяла някога е достигнала преклонната възраст от 36 години. Домашните котки живеят по-дълго, когато се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). Уличните котки, живеещи в градски условия, живеят около 2 години, или по-малко.

На котката, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг подобен материал. Това служи на котката за един вид тоалетна. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения. Котките имат репутация на придирчиви гастрономи, заради специфичен сетивен орган на върха на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да приеме тази храна, докато тя не съвпада с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуната си, отпуска долната си челюст или провесва език, означава че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни, като при конете и кучетата.

Котешко око

На практика всички котки имат прави, стърчащи нагоре уши. За разлика от кучетата, при котките породите с клепнали уши са голяма рядкост. Когато е уплашена или ядосана, котката свива ушите си назад, под акомпанимента на съскане или ръмжене. Когато се ослушва за нещо, котката насочва ушите си в съответната посока; ушите могат да бъдат насочени назад, напред или встрани, в зависимост от случая. Котките са изключително чисти животни; поддържат чистота като ближат козината си. Слюнката им съдържа силен почистващ агент, който може да доведе до алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето.

Котките пестят енергия като спят по-продължително време от повечето животни. Дневните периоди за сън варират в границите 12–16 часа, с обичайна продължителност 13–14 часа, но някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратък период от време, като в английския език се използва и при хора, неусетно задрямали за няколко секунди.

Списъкът с породи домашни котки е доста обширен. Всяка порода се отличава с различни характеристики и наследство. Породите котки най-общо се делят на: късокосмести, полудългокосмести и дългокосмести.

Синя персийска котка

Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддържане, за да изглежда добре.

Окраската на Сиамската котка може да бъде в различен нюанс на бежовия цвят — от бледо, почти бяло бежово до съвсем тъмно, граничещо с кафявото. Крайниците, опашката, муцунката и ушите най-често са оцветени в кафяво — т. нар. "Color Point" окраска. Но съществуват и други, които са по-малко разпространени — напр. червена. Котките от тази порода са със силно издължено тяло и атлетично телосложение. Очите задължително са сини. В България тази порода все още не е разпространена и най-често бива бъркана с Тайската котка.

Шарени, с разнообразие от разцветки. Класическата "петниста" котка (или "мраморна") е най-често срещана. Шарките й са несиметрични. "Скумриената" или "шарена" котка е покрита с поредица от вертикални ивици по продължение на страните (наподобяващи на шарките на рибата скумрия). Този вид, но на отделни петна се нарича "петниста" котка. И накрая, тъмните ивици на шарките могат да изглеждат като "отметки". Тези котки са близко свързани с абисинските котки.

Жаргонното название порода "улична превъзходна" е придобило гражданственост в българския език [1] [2] [3] и особено сред градското население. Представлява събирателно понятие за всички видове улични котки (също и кучета), чиито породи не могат да бъдат установени поради многобройни смесвания между различните породи. В уличните котки могат да се открият остатъци от най-разнообразни породи, но най-често те са късокосмести. Окраската им варира от бяло до черно с много петънца и шарки. Уличната котка се размножава, но и умира най-бързо, тъй като никой не се грижи за нея.

Както всички опитомени животни, и котките живеят с хората във взаимозависимост. Те са били изключително полезни, при това в значително по-късен период от развитието на човека; въпреки това цялостното им опитомяване е все още под въпрос. Да се допуснат котките да живеят в сравнително сигурните човешки поселения е било ниска цена в сравнение с ползата от това съжителство – опазването на зърнените култури от гризачи, поради което връзката между котките и хората укрепнала. Предците на домашната котка не са ловували заради самия социален акт, и не са се радвали на защита в стадо като повечето по-късно опитомени животни. От гледна точка на еволюцията, това може би е причината котките да не могат да „разбират“ настроенията на стопаните си, както кучетата например: преди да дойдат хората котките са имали малко социални контакти, от които да извличат полза. Това идва като допълнение към вярванията на собствениците на котки – че те са по-самостоятелни и независими отколкото останалите домашни животни. Въпреки това котките могат да бъдат силно привързани към стопаните си, особено ако са заедно с тях от ранна възраст и са третирани с нужното внимание.

Всички котки са изключително добри ловци

Хората често отглеждат котки за компания или за прогонване на мишки и плъхове. Във фермите понякога има до дузина котки, които не живеят в дома, а в помещенията за другите животни или в хамбарите. Ловувайки в хамбарите и на полето те убиват и изяждат дребни гризачи, които иначе биха унищожили голяма част зърнената реколта. Много от котките преследват и убиват мишки, зайцевидни, птици, влечуги, жаби, риби, и по инстинкт дори големи насекоми, но не винаги изяждат плячката си. Случва се дори и да поднесат плячката си (зашеметена или мъртва) на стопанина си, очаквайки награда.

Неопитомените котки могат да живеят сами, но повечето се събират в големи групи, наречени колонии. Много изгубени или изоставени домашни котки се присъединяват към тези колонии, когато са отчаяни. Животът на тези неопитомени животни е много по-къс от този на една домашна котка, която живее средно 16 години. Градските условия не са родни на котките; много от прародителите на домашните котки са били пустинни животни, разпространени по света от хората, но някои диви колонии са открити в големи древни градове, като например около Колизеума в Рим. Въпреки че котките лесно се адаптират, те са неспособни да издържат на много ниски или много високи температури, а при специфичното изискване на организма им към високопротеинова храна, малко от тях успяват да намерят препитание сами. Освен това те са още по-незащитени, поради неспособността си да разберат поведението на хищници като кучета, вълци и дори автомобили.

Някои натуралисти твърдят, че опитомяването на котките е вредно за околната среда, защото повишеното размножаване води до повишен улов на малки животни и птици, като по този начин се нарушава баланса в хранителната верига и се пречи на нормалното размножаване на местните животни.

Началото на съжителството между човека и котките не е установено с точност. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки датират от древен Египет около 4000 г. пр.н.е, когато са били използвани за опазване на хамбарите от мишки и плъхове.

Бронзова маска на котка. Произход: Древен Египет

Освен това наскоро открити гробници в Shillourokambos, Кипър, съдържат скелети на хора и котки, датиращи от 7500 г. пр.н.е. Тъй като котките не са представители на местната фауна, се предполага че са били частично опитомени преди този период. Скелетите, открити в тези гробници, са по-близки до прародителите на дивите котки, отколкото до днешната домашна котка.

Древните египтяни са почитали котките, защото са ги смятали за въплъщения на богинята Бастет. Наказанието за убийство на котка било смърт, а често при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин както при хората.

През Средните векове котките са били смятани за сподвижници на вещиците, и понякога по време на празници били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради. Някои историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания (Черната смърт, с което зловещо название била позната бубонната чума). Поради скоростта, с която се разпространявала Черната смърт, се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. Вследствие на този акт много котки в Европа били убити. Големият спад в котешката популация довел до огромен скок в разпространението на плъховете, съответно с това се увеличил и броят на насекомите, разнасящи чумата. Като следствие от всичко това се увеличил броя на заразените от чума хора – нещо, което анатемата срещу котките е трябвало да ограничи.

Днес някои хора продължават да смятат, че черните котки носят нещастие, или че е лош късмет ако черна котка ти мине път. Други пък са на притивоположното мнение – смятат че черните котки носят късмет.

Котките и до днешни дни се свързват с вещерството. Черните котки в частност са свързани с празниците около Хелоуин. Практикуващите неопаганизъм вярват, че котките са животни с добра природа, свързани са със света на духовете и могат да усещат злите сили.

Според някои митове и легенди котката живее едновременно в няколко паралелни свята, притежава девет живота и може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата, в която живее, и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия.

В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в Китайския зодиак. Легендите разказват, че плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец, за да бъдат избрани за зодиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за:

↑ ((bg)) Николета Попкостадинова (2007-04-13). . в. „Капитал“. Взето на 2009-08-20 „Вървим ли към решение на проблема "Улична превъзходна"“

↑ ((bg)) Милена Минчева (2009-07-09). . в. „Стандарт“. Взето на 2009-08-20

↑ ((bg)) . topobiavi.com. Взето на 2009-08-20

Съвременни видове Хищници   Африканска палмова цивета (N. binotata) Herpestidae
(Мангусти) Сурикат (S. suricatta) Hyaenidae
(Хиени) Proteles Земен вълк (P. cristatus) Felidae
(Котки) Голямо семейство, вж. надолу Viverridae
(Виверови) Голямо семейство, вж. надолу Eupleridae
(Мадагаскарски
мангустоподобни) Голямо семейство, вж. надолу   Семейство Felidae (Котки) Acinonyx Гепард (A. jubatus) Caracal Каракал (C. caracal) Catopuma Борнейска котка (C. badia) • Азиатска златна котка (C. temminckii) Felis Китайска планинска котка (F. bieti) • Домашна котка (F. catus) • Тръстикова котка (F. chaus) • Манул (F. manul) • Пясъчна котка (F. margarita) • Чернолапа котка (F. nigripes) • Дива котка (F. silvestris) Leopardus Leptailurus Сервал (L. serval) Lynx Канадски рис (L. canadensis) • Еевроазиатски рис (L. lynx) • Иберийски рис (L. pardinus) • Червен рис (L. rufus) Pardofelis Мраморна котка (P. marmorata) Prionailurus Бенгалска котка (P. bengalensis) • Ириомотенска котка (P. iriomotensis) • Плоскоглава котка (P. planiceps) • Ръждивопетниста котка (P. rubiginosus) • Котка рибар (P. viverrinus) Profelis Африканска златна котка (P. aurata) Puma Пума (P. concolor) • Ягуарунди (P. yagouaroundi) Neofelis Димен леопард (N. nebulosa) • Борнейски димен леопард (N. diardi) Panthera Лъв (P. leo) • Ягуар (P. onca) • Леопард (P. pardus) • Тигър (P. tigris) Uncia Барс (U. uncia)   Семейство Viverridae (Виверови вкл. Цивети) (Азиатски линзанги) Prionodon Civettictis Африканска цивета (C. civetta) (Генети)   Семейство Eupleridae (Мадагаскарски мангустоподобни) Cryptoprocta Фоса (C. ferox)   Ursidae
(Мечки) Голяма панда (A. melanoleuca) Бърнеста мечка (M. ursinus) Очилата мечка (T. ornatus) Mephitidae
(Скунксови) (Зурлести скунксове) (Ивичести скунксове) (Малайски миризливи язовци) (Петнисти скунксове) Procyonidae
(Енотови) (Олингота ) (Коатита) (Коатита) Ailuridae Ailurus Червена панда (A. fulgens)   Otariidae
(Ушати тюлени)
(Морски лъвове) Callorhinus Северна морска котка (C. ursinus) Odobenidae Морж (O. rosmarus) Phocidae
(Същински тюлени) Mirounga
(Морски слонове) Каспийски тюлен (P. caspica) • Пръстенов тюлен (P. hispida) • Нерпа (P. sibirica) Canidae
(Кучета) Голямо семейство, вж. надолу Mustelidae
(Порови) Голямо семейство, вж. надолу   Семейство Canidae (Кучета) Atelocynus Късоуха лисица (A. microtis) Canis Ивичест чакал (C. adustus) • Златист чакал (C. aureus) • Койот (C. latrans) • Сив вълк (C. lupus) • Домашно куче (C. lupus familiaris) • Черногръб чакал (C. mesomelas) • Етиопски вълк (C. simensis) Cerdocyon Майконг (C. thous) Chrysocyon Гривест вълк (C. brachyurus) Cuon Азиатско диво куче (C. alpinus) Lycalopex Кулпео (L. culpaeus) • Лисица на Дарвин (L. fulvipes) • Аржентинска сива лисица (L. griseus) • Пампасна лисица (L. gymnocercus) • Сечуранска лисица (L. sechurae) • Бразилска сребърна лисица (L. vetulus) Lycaon Хиеново куче (L. pictus) Nyctereutes Енотовидно куче (N. procyonoides) Otocyon Дългоуха лисица (O. megalotis) Speothos Храстово куче (S. venaticus) Urocyon Сива лисица (U. cinereoargenteus) • Островна лисица (U. littoralis) Vulpes Бенгалска лисица (V. bengalensis) • Афганска лисица (V. cana) • Капска лисица (V. chama) • Корсак (V. corsac) • Тибетска лисица (V. ferrilata) • Полярна лисица (V. lagopus) • Лисица джудже (V. macrotis) • Бледа лисица (V. pallida) • Лисица на Рюпел (V. rueppelli) • Американска прерийна лисица (V. velox) • Лисица (V. vulpes) • Фенек (V. zerda)   Семейство Mustelidae (Порови) (Видри) Мморска видра (E. lutris) (вкл. Язовци) Росомаха (G. gulo) (Martens) Meles (Далекоизточни язовци ) Пъстър пор (V. peregusna)

Back to CottageBuddy Home Page

©2006 CottageBuddy